Модата във Византия

Византийската империя просъществува дълго време - 1000 години и за този период от време облеклото и наред с него много други обичаи от живота на византийците се менят значително, но като цяло то остава консервативно. През 324 г. римският император Константин решава да изгради град, който по-късно ще бъде познат на човечеството като Константинопол (днешен Истанбул) и който той нарича „Новият Рим”. От V до XV век Константинопол става столица на империята. Градът пада през 1453 г. в ръцете на турците.
Поради стратегическото си географско разположение, столицата е повлияна от много култури, което неминуемо се отразява и на облеклото. В началото римското влияние е все още твърде силно и тенденцията в облеклото следва модата на драпирания стил от последните години на Западната империя. в началото се носи тогата, след това навлизат и туниките. Но наред с влиянието на Римската империя, също така прониква стилът от Персия и Анатолия – на по-прилепналото по тялото шито облекло и по-богатите орнаменти с повече бижута. След като столицата забогатява, предимно от търговия, византийците създават пищно и разкошно облекло, което съчетава луксозни тъкани от Азия, Сирия и Египет. Византийската текстилна манифактура произвежда тъкани предимно от коприна с втъкани в тях златни и сребърни нишки, покрити със скъпоценни камъни и перли. Облеклото в императорския двор се отличава с пурпур и злато. Дрехите на аристокрацията са в ярко червено, жълто или зелено. Такова е и облеклото, изобразено върху мозайки, останали от това време.

Свети Георгий и Димитрий

В по-късния период на развитие на империята дрехите в двора стават изключително пищни, инкрустирани с множество скъпоценни камъни и злато и оцветени в много ярки и наситени цветове – предимно пурпур и нюанси на червено. Императорската туника включва в себе си дълго парче плат, извезано с тежка златна бродерия, което се загръща около тялото, а краят остава да виси свободно над едната ръка. Класическият стил отстъпва място на източния. Кафтанът например е възприет като официално облекло. Хората от двата пола носят кафтан с панталони, но не като близкоизточните шалвари.
Не много обувки се виждат ясно във византийското изкуство, достигнало до нас, тъй като робите на нарисуваните хора са дълги до земята и закриват по-голямата част от обувките. Червените обувки са запазени за императора. Сини обувки носи севастократорът и зелени — протовестиариото. Войниците носят най-често сандали и бели чорапи или някаква превръзка на крака увита около прасеца (подобна на партенка).
В по-късен етап, когато започват да се носят ботушите, те достигат до коляното и отново са червени за императора. Започват да се правят различни номера обувки, за да са удобни за всеки човек и всеки крак. Работниците носят сандали или са на бос крак. Сандалите следват римския модел и представляват каишки над дебела подметка.
Косата на мъжете обикновено е къса и добре подредена, често елегантно накъдрена, най-вероятно изкуствено. Повечето духовници имат дълги коси и бради. Жените от висшата класа носят косата си навита и вдигната, преплетена в сложни форми. Ако се съди по картините от това време, жените най-вероятно са покривали косите си извън дома. Въпреки че е официално прието, че воалът е измислен от византийците, няма рисувани картини с жени, които носят воал на лицето си. Има много такива обаче, на които воалът се носи на главата.
Към края на византийската империя мъжете в униформа носят големи и високи шапки. През XII век император Андроник I Комнин носи шапка във формата на пирамида. На Балканите предимно започват да се носят малки шапки на които може да има или пък да няма декоративна ивица от кожа. Те са възприети по-късно от руските царе.