Началото на века

Периодът от 1895 до 1914 година е известен като Бел епок (La Belle Époque). Това е епоха на красивите изящни дрехи и луксозен начин на живот, който обаче е привилегия само за малцина — най-богатите.^[10] Те все още организират приеми и балове, играят хазарт и различни спортове. Това е времето на появата на телефона, първите въздушни полети, нямото кино и първите автомобили, времето на профсъюзното движение и борбата на жените за социална справедливост и избирателни права.
Стилът на всекидневната пола е разкроена надолу, но гладка над ханша и постепенно се разширява. Жените започват да се стремят към нещо необичайно до този момент — изпъкнал, явно очертан и забележим бюст. Това се превръща в идеал заедно с тясната талия и прилепналата пола, подчертаваща бедрата. Това се постига с помощта на корсет, който има за цел да повдига гърдите и стеснява талията.
Предвид обаче на много по-активния начин на живот, психологическото и нравствено освобождаване на жената, много от предишните дрехи с панделки, широки ръкави, фусти и други стават крайно непрактични и неудобни за всекидневието. Деколтето на дрехите е вдигнато високо почти до ушите, долният край на полите се влачи по замята върху накъдрена долна фуста, а върху прическите се носят огромни живописни капели. Мъжете обаче запазват традиционното си облекло. За дневно облекло те носят редингот и обикновено панталон на райе, а при вечерното облекло включва черният фрак и панталоните с бяла жилетка. Започва постепенно да се налага и костюма от три части, включващ в себе си куртка.
1910 година е преломна в развитието на дамското облекло, повлияно от ученията на Фройд, развитието на кубизма и музиката на Клод Дебюси, Стравински и Морис Равел, революционния стил в танца и сценичния костюм на Айседора Дънкан. Това е облекло без тежките долни фусти и пристягащите корсети. Появява се сутиена, който повдига гърдите, а също така съчетанието на пола и блуза. Полата се скъсява с около 20 сантиметра и краката вече се разкриват до глезените.
Шапките с големи периферии са сменени с малки шапки носещи названието „птиче гнездо”. Обувките са високи с леко извити токчета. Късите поли слагат акцент върху чорапите и гети са носени с връхна дреха през зимата. Танго обувките, вдъхновени от танца танго въвеждат кръстосаните каишки на глезените.^[11] През годините на войната, работещите жени носят завързващи се обувки с кръгли пръсти и по-ниски клиновидни токчета.
Големи широки шапки с широки периферии или широки шапки, които хвърлят сянка на лицето са викът на модата в началото на века, но те постепенно се свиват до малки шапки с плоски периферии. Късата коса е въведена в Париж през 1909 г. и се разпространява в авангардните кръгове в Англия по време на войната. Много често косата, дори късата коса, се допълват с малки индивидуални перуки или къдрици^[12]
Работническите дрехи включват каскети, вълнени плетени пуловери и куртки. Облеклото и на децата се променя. Момчетата носят костюми, като панталоните стигат до коляното, а дължината на роклите на момичетата се скъсява и те започват да изглеждат различно от тези за възрастните и много по-детски. Войната също оказва своето влияние, особено в момчешките дрехи.