вторник, 24 април 2012 г.

Световноизвестни представители на модата

Модни списанияМодни дизайнериТоп модели
ЕлПиер КарденЕва Херцигова (Чехия)
ВогКоко ШанелАдриана Лима (Бразилия)
КосмополитанКристиан ДиорЖизел Бюндхен (Бразилия)
Мари КлерКристиан ЛакроаХайди Клум (Германия)
ЛюмиерДжорджо АрманиТайра Банкс (САЩ)
АлюрРоберто КавалиНаоми Кембъл (САЩ)
Долче & ГабанаИман Бауи (Сомалия)
Джани ВерсачеАлек Уек (Судан)
Гучи
Макс Мара
Прада
Келвин Клайн
Ралф Лорен
Том Форд
Джанфранко Фере
Стела Маккартни
Карл Лагерфелд
Валентино

Началото на века

Периодът от 1895 до 1914 година е известен като Бел епок (La Belle Époque). Това е епоха на красивите изящни дрехи и луксозен начин на живот, който обаче е привилегия само за малцина — най-богатите.[10] Те все още организират приеми и балове, играят хазарт и различни спортове. Това е времето на появата на телефона, първите въздушни полети, нямото кино и първите автомобили, времето на профсъюзното движение и борбата на жените за социална справедливост и избирателни права.
Стилът на всекидневната пола е разкроена надолу, но гладка над ханша и постепенно се разширява. Жените започват да се стремят към нещо необичайно до този момент — изпъкнал, явно очертан и забележим бюст. Това се превръща в идеал заедно с тясната талия и прилепналата пола, подчертаваща бедрата. Това се постига с помощта на корсет, който има за цел да повдига гърдите и стеснява талията.
Предвид обаче на много по-активния начин на живот, психологическото и нравствено освобождаване на жената, много от предишните дрехи с панделки, широки ръкави, фусти и други стават крайно непрактични и неудобни за всекидневието. Деколтето на дрехите е вдигнато високо почти до ушите, долният край на полите се влачи по замята върху накъдрена долна фуста, а върху прическите се носят огромни живописни капели. Мъжете обаче запазват традиционното си облекло. За дневно облекло те носят редингот и обикновено панталон на райе, а при вечерното облекло включва черният фрак и панталоните с бяла жилетка. Започва постепенно да се налага и костюма от три части, включващ в себе си куртка.
1910 година е преломна в развитието на дамското облекло, повлияно от ученията на Фройд, развитието на кубизма и музиката на Клод Дебюси, Стравински и Морис Равел, революционния стил в танца и сценичния костюм на Айседора Дънкан. Това е облекло без тежките долни фусти и пристягащите корсети. Появява се сутиена, който повдига гърдите, а също така съчетанието на пола и блуза. Полата се скъсява с около 20 сантиметра и краката вече се разкриват до глезените.
Шапките с големи периферии са сменени с малки шапки носещи названието „птиче гнездо”. Обувките са високи с леко извити токчета. Късите поли слагат акцент върху чорапите и гети са носени с връхна дреха през зимата. Танго обувките, вдъхновени от танца танго въвеждат кръстосаните каишки на глезените.[11] През годините на войната, работещите жени носят завързващи се обувки с кръгли пръсти и по-ниски клиновидни токчета.
Големи широки шапки с широки периферии или широки шапки, които хвърлят сянка на лицето са викът на модата в началото на века, но те постепенно се свиват до малки шапки с плоски периферии. Късата коса е въведена в Париж през 1909 г. и се разпространява в авангардните кръгове в Англия по време на войната. Много често косата, дори късата коса, се допълват с малки индивидуални перуки или къдрици[12]
Работническите дрехи включват каскети, вълнени плетени пуловери и куртки. Облеклото и на децата се променя. Момчетата носят костюми, като панталоните стигат до коляното, а дължината на роклите на момичетата се скъсява и те започват да изглеждат различно от тези за възрастните и много по-детски. Войната също оказва своето влияние, особено в момчешките дрехи.

Облеклото през XV век

Модатa в Европа през XV-ти век се характеризира с поредица от крайности и екстравагантност, от обемни рокли, които метат пода заедно с изключително дългите ръкави до плътно прилепналите чорапи и дублета в мъжкото облекло. Това е израза на ренесансова Италия. Шапки, качулки, хенин и други атрибути за глава придобиват все по-голямо значение и са драпирани, украсени със скъпоценни камъни, воали и пера.
Докато Европа продължава да расте просперираща, градската средна класа и квалифицираните работници започват да носят по-сложни дрехи, които следват, макар на разстояние, модата, поставена от елита. Националните различия в дрехите изглежда се увеличават през този век.[8]
През периода 1430 – 1475 година модата е диктувана от графство Бургундия, което владее Фландрия и по-голямата част от днешна Франция. След поражението на Бургундия през 1477 г., моден център на Европа става Италия. Върху обувките хората по това време, когато излизат навън, носят вълнени или коркови налъми, за да не се оцапат от калта. Към края на века обувките се изострят и удължават.
Най-популярната тъкан за всички класи е вълната, следвана от лен и коноп.[9] По това време се появяват и първите модни списания и елита задължително трябва да е в крак с модата и да притежава последна мода дрехи, прически, обувки, маниери и обноски, иначе става невъзможно да се впишат в обществото.
мъжка мода
мъжка мода
Започва да се обръща все повече внимание на мъжкото облекло. Още през XIV век е възприета мъжката туника от четири части, с шев на гърба и закопчаваща се отпред. През XV-ти век се появяват мъжките чорапи, силно прилепнали по краката, а туниките се скъсяват до кръста. Мъжете с не толкова съвършено тяло слагат отгоре наметало, наречено хоупланд, загърнато над туниката. Създава се традицията дрехите и на двата пола да се подшиват с кожа по краищата.
Основните части на мъжкото облекло в този период се състоят от риза, дублет, и чорапи/чорапогащник, с някакъв вид наметало. Ленените ризи се носят директно до кожата. Към края на периода, ризите стават дълги по тялото, почти без яка, като ръкавите са издърпвани през отворите на дублета, особено в лакътя и отзад на ръката за да създадат илюзия за обемност. Тъй като съкращаване на дължината на дублета разкрива повече плат, ризите на богатите мъже често са украсени с бродерия или изплетена украса.
Над ризата се носи дублетът. От около средата на века много плътно прилепнали дублети, с колан или нарочно ушити стегнати в кръста са на мода, поне за младите хора. Ръкавите са пълни, тип буфон. Много силно стегнатите чорапогащници и издължените островърхи обувки или ботуши дават илюзията за миниатюрност от кръста надолу и масивност от кръста нагоре. Дублетът често е сложно плисиран, особено в задната част, като плисетата се постигат по най-различни начини. В Италия ризата и дублетът понякога са по-къси отпред, отколкото отзад.
Мъжете от всички класи носят бричове, свободна долна дреха, обикновено от лен, която се придържа с колан. Чорапи или чорапогащници, направени от вълна са използвани за покриване на краката, и като цяло са ярко оцветени. Ранните такива понякога имат кожени ходила и са носени без обувки или ботуши. Те са принципно завързани или за колана или за дублета.
След акто дублетите стават все по-къси, чорапогащниците достигат до кръста, вместо до бедрата и тогава са съединени заедно в една дреха с торбичка, джоб или друго приспособление за покриване на предния отвор. Особено в края на века те са поразително шарени, с различни цветове за всеки крак, или вертикално разделени на различни цветове, или бродирани.

Модата във Византия

Византийската империя просъществува дълго време - 1000 години и за този период от време облеклото и наред с него много други обичаи от живота на византийците се менят значително, но като цяло то остава консервативно. През 324 г. римският император Константин решава да изгради град, който по-късно ще бъде познат на човечеството като Константинопол (днешен Истанбул) и който той нарича „Новият Рим”. От V до XV век Константинопол става столица на империята. Градът пада през 1453 г. в ръцете на турците.
Поради стратегическото си географско разположение, столицата е повлияна от много култури, което неминуемо се отразява и на облеклото. В началото римското влияние е все още твърде силно и тенденцията в облеклото следва модата на драпирания стил от последните години на Западната империя. в началото се носи тогата, след това навлизат и туниките. Но наред с влиянието на Римската империя, също така прониква стилът от Персия и Анатолия – на по-прилепналото по тялото шито облекло и по-богатите орнаменти с повече бижута. След като столицата забогатява, предимно от търговия, византийците създават пищно и разкошно облекло, което съчетава луксозни тъкани от Азия, Сирия и Египет. Византийската текстилна манифактура произвежда тъкани предимно от коприна с втъкани в тях златни и сребърни нишки, покрити със скъпоценни камъни и перли. Облеклото в императорския двор се отличава с пурпур и злато. Дрехите на аристокрацията са в ярко червено, жълто или зелено. Такова е и облеклото, изобразено върху мозайки, останали от това време.
Свети Георгий и Димитрий
В по-късния период на развитие на империята дрехите в двора стават изключително пищни, инкрустирани с множество скъпоценни камъни и злато и оцветени в много ярки и наситени цветове – предимно пурпур и нюанси на червено. Императорската туника включва в себе си дълго парче плат, извезано с тежка златна бродерия, което се загръща около тялото, а краят остава да виси свободно над едната ръка. Класическият стил отстъпва място на източния. Кафтанът например е възприет като официално облекло. Хората от двата пола носят кафтан с панталони, но не като близкоизточните шалвари.
Не много обувки се виждат ясно във византийското изкуство, достигнало до нас, тъй като робите на нарисуваните хора са дълги до земята и закриват по-голямата част от обувките. Червените обувки са запазени за императора. Сини обувки носи севастократорът и зелени — протовестиариото. Войниците носят най-често сандали и бели чорапи или някаква превръзка на крака увита около прасеца (подобна на партенка).
В по-късен етап, когато започват да се носят ботушите, те достигат до коляното и отново са червени за императора. Започват да се правят различни номера обувки, за да са удобни за всеки човек и всеки крак. Работниците носят сандали или са на бос крак. Сандалите следват римския модел и представляват каишки над дебела подметка.
Косата на мъжете обикновено е къса и добре подредена, често елегантно накъдрена, най-вероятно изкуствено. Повечето духовници имат дълги коси и бради. Жените от висшата класа носят косата си навита и вдигната, преплетена в сложни форми. Ако се съди по картините от това време, жените най-вероятно са покривали косите си извън дома. Въпреки че е официално прието, че воалът е измислен от византийците, няма рисувани картини с жени, които носят воал на лицето си. Има много такива обаче, на които воалът се носи на главата.
Към края на византийската империя мъжете в униформа носят големи и високи шапки. През XII век император Андроник I Комнин носи шапка във формата на пирамида. На Балканите предимно започват да се носят малки шапки на които може да има или пък да няма декоративна ивица от кожа. Те са възприети по-късно от руските царе.

Модата в Древен Рим

Историята на римското облекло се развива успоредно с архитектурата и занаятите. В началото римската дреха е силно повлияна от гръцката, но когато римляните започват да завладяват нови територии с различни народи и различна култура стилът на дрехите се повлиява и от тях и става много по-сложен и разнообразен със стремеж към претрупаност, пищни цветове и показен разкош.[7]
Римското облекло е строго специфично за отделните социални прослойки. Определени цветове, материи и модели са запазени само за аристокрацията, а други – за обикновените граждани. С териториалното разширяване на империята се прибавят нови тъкани и материали - памук от Индия и коприна от Китай.
Най-известната боя за дрехи е „пурпур от Тур”, която е тъмно червена, трудно се извлича и в малки количества, затова този цвят е привилегия само на висшето общество. Най-популярната римска дреха е тогата. Тя представлява голямо парче плат увито около тялото подобно на плащ, дълго 5 метра и широко 2 метра във формата на полукръг. При замятането дясната ръка остава свободна. Определени модели и цветове са запазени за различни йерархични слоеве в обществото. Тогата се превръща в официално облекло, а нейни разновидности носят имената пенула, абола, палудаментум, лацерна и други. На чужденците е забранено да я носят. Постепенно обаче тя излиза от мода и се носи само там, където е задължителна.
Император Август в тога
Основната мъжка дреха носена в ежедневието, денем и нощем, е подобна на хитона и се нарича туника. Цветовете и тук са знак за социална принадлежност. Белият цвят е запазен за висшите класи. Селяните и робите носят тъмни цветове. Изготвя се от коприна или лен. Палиума е връхна дреха покриваща главата подобна на гръцкия химатион.
Обувките са по-разнообразни от тези на древните гърци. Освен сандали, ботинки и ботуши има и няколко вида обувки. Дори при обувките цветовете имат кастов характер и показват социалния статут. При мъжете те са от кожа с естествен цвят, докато цветовете при жените са по-разнообразни, а жените от богатите семейства ги украсяват със скъпоценни камъни.
Банята в Древен Рим е на особена почит на на нея се отделя особено внимание. Благовонните масла и козметиката са също част от живота на римляните. Жените от висшата класа използват пудра за лице, руж, сенки за очи, въглен за подчертаване на очната линия, перуки и изкуствени бенки. Косите са често сплетени и боядисани. За бельо при жените служат една долна и една горна превръзка

Модата в Древен Египет

Хоарата в Древен Египет по всичко личи притежават завидни умения в областта на строителството, математиката и медицината. техните постижения се отразяват и в направата на дрехи. Облеклото се изработва от леки, ефирни материи, предимно лен, поради големите горещини. Съществува разслоение в обществото и за богатите са правени финни, почти прозрачни ленени материи, докато за бедните платовете са доста по-груби. Платовете са тъкани на станове обикновено по домовете, но за по-богатите тъкането става в специални работилници. Както мъжете, така и жените носят туники и наметала. Облеклото е драпирано по тялото. Фараоните носят специални украшения за главата. Вместо наметало те носят мантии, изработени от възможно най-фин лен. Обувките, носени от богатите са сандали, изработени от множество кожени каишки.
Децата обикновено не носят никакви дрехи докато не достигнат пубертет.[1] те обаче носят накити, както на краката, така и на ръцете.
Бижутата са основен аксесоар на древните египтяни както показват археологическите разкопки. При тях са открити изящни реликви, принадлежащи на тази епоха. Много често фараоните и богатите египтяни са погребвани с цялото си богатство, тъй като са вярвали в задгробен живот. Поради тази причина много от гробниците по-късно са разграбени.
Козметиката също е силно развита. Изкуството на мумификацията спомага и за развитието на парфюмерията и козметиката. Очите са гримирани така че да изглеждат много по-големи и удължени. Очертаването им става с дебела черна (или тюркоазена) линия, като за материал се ползва пепел, сажди, съединения на медта и оловото като оловен сулфид.[2][3] Поверието е, че черната линия предпазва от болести и беди, но истината е че до голяма степен тя предпазва очите от яркото слънце.
Египтянките уважават и зачитат хигиената. Те се къпят в благовонни масла. За да овлажнят кожата си, правят маски от масло от горчив бадем, маруля, кимион и лилия, а за да я ароматизират, я натриват с масло от лимон, мира и кедър.[4] За омекотяване на кожата използват и мед. Според легендата Клеопатра се е къпела в прясно мляко с разтворен в него мед.[5] Започват да използват сапун 1500 г. пр.н.е., направен от животински мазнини, зеленчуци и сол. Египетските жени също така боядисват косата си с къна, а по-късно започват да носят перуки върху късо подстриганите си коси, с цел по-добра хигиена и предпазване от въшки. За устните извличат червена боя от смесица от йод, съединения на брома и растителни оцветители[6]

Модата от началото на XX век

Модата от началото на 20 век
В началото на 20 век електричество, телефона, киното автомобила вече са факт, а полетът на братя Райт през 1903г. отваря пред човечеството нови хоризонти. Жените продължават своята борба за социален статус и са готови да влязат даже в затвора, но да постигнат избирателните си права.
Работническото и профсъюзното движение набират мощ.
Във високите етажи на обещството обаче, периодът преди Първата световна война е време за забавление и сладък живот, показен разкош, разточителни приеми, балове, обеди, занимания с аристократични спортове и хазарт. Париж се превръща в европейската столица на този живот, сполучливо наречен „Бел епок”.
В очите на европейските жени по онова време Париж е олицетворение на модата: там те купуват своите дрехи, ако могат да си ги позволят; там могат да прочетат за последните модни тенденции в журнали като „Харпър`с базар” или „Вог”. Модните къщи на Ворт, сестри Калло, Пакен, Редфърн и Дюсе процъфтяват. Сега те демонстрират своите нови облекла върпу живи манекени в специални салони или пък изпращат тези манекени, облечени по последна мода, като реклама по бляскавите приеми. Любимите модели за „кутюрие” ( творците на висшата мода ) стават актрисите – снимките на изгряващите филмови звезди пълнят списанията, там те са в същите модни облекла, с които се появяват по екраните. Ворт успява да продаде няколко свои модела в Америка, но там модната индустрия едва започва да набера скорост. Идиалът за женска красота през Бел епок зряла матрона с пристегната в корсет с тънка талия, преливащ бяст и мощни бедра. В началото на 20-ти век редица технически отрития са вече факт – електричеството, телефона, киното. С първия полет на братя Райт настъпва и нова ера. Жените продължават своята борба за активно място в обществото и отстояват своите права. Работническото движение набира мощ. До първата световна война Европа е в период на охолен живот свързан с показен разкош и светски мероприятия. Париж се превръща в европейска столица на този живот и емблема на дамската мода. В Париж дамите могат да си купят дрехи по последна мода или да прочетат в модните журнали какви са последните тенденции в модата. Модни салони като тези на Ворт, сестри Калло, Пакен, Редфърн и Дюсе процафтяват. По примера на Чарлс Фредерик Уопт те демонстрират своите нови облекла върху живи модели в специални салони, или ги изпращат като бляскава реклама на модните тенденции по приеми. За целта творците на висшата мода превличат актриси. Модните журнали са пълни с ново изгряващи звезди на киното, които са снимани със същите тоалети с които се явяват на екрана. Вот дори продава няколко свои модела в Америка, но там модната индустрия едва започва да набира скорост. През тези години на сладък и бляскав живот, наричан „бел епок” (от френски - красива епоха ) до 1914 год. идеалът за женска красота се свързва с пристегната в корсет тънка талия, преливащ бюст и мощни бедра.Дамите започват да се стремят, към нещо необичайно за тях – изпъкнал бюст. Това започва да се превръща в идеал за тях за едно с тясната талия и прилепналата пола, подчертаваща бедрата. В този доведен до крайности идеал, S-формата се постига с помощта на корсет, който повдига гърдите и стеснява талията. В следствие на това дамския костюм изпълнен с набори, панделки и волани е невероятно женствен, но и крайно непрактичен и неудобен за носене. Деколтето е високо, почети
до ушите, долния край на полите се влачи по замета върху накъдрена долна фуста наречена „метла” Върху прическите а ла Помпадур се носят живописни капели.
Мъжете запазваттрадиционното сиоблекло. За дневнооблекло се носи редингот и панталон на райе, а при вечерното се запазва черният фрак и панталони с бяла жилетка. По това време в Европа мъжете започват да търсят и американския олекотен вариант на фрака „туксидо-фрак( по името на квартал
на милионери в Тексас )
Започва да се налага и костюм, пак от три части, но включващ в себе си куртка. 1910 година е преломна в развитието на дамското облекло. Философията на Фройд, движението на кубистите начело с Брак иПикасо, музиката на Дебюси, Малер, Стравински и Равел оказват своето влияние. Всичко това е подчертано нагледно с през 1909 с гастроли в Париж на руския балет на Дягилев и
революционния стил в танца и сценичния костюм на Айседора Дънкан. Постановки като „Жар птица” и „Петружка” по музика на Стравински и „Шехерезада” по музика на
имски Корсаков предизвикват истинска сензация в Париж.


Модата след Втората световна война
В първите години след войната, висшата мода, достъпна само за тесен кръг от богати и влиятелни хора, се съсредоточава отново в Париж. И въпреки критикте длитащи от пресата в САЩ и Англия, че парижките маделиери са били колаборатори с с хитлеристите, докато англосксонският свят е воювал, правителствато на Франция субсидира модната индустрия. В края на 40-те години френските творци на облекло започват да правят дрехи въплъщаващи мечтите на дамите за женственост и елегантност и се връщат към онези тенденции, прекъснати пордаи войната през 1939г. В края на това десетилетие светът на висшата модае богат с много таланти. Мнозина известни още преди войната творци все още са в бизнеса, а през 1946-47г. към тях се присъединяват Кристиан Диор и Пиер Белман. Диор, след дългите години на сивота, внася празничност и блясък в давската мода със своята нова колекция Corolle, прекръстена по-късно от американската преса на New look. В нея има завръщане към женствеността: дълга, широка пола с буфан набрана фукта под нея, тънка талия и преливащи рамене. Този негов стил все пак, не просъществувал дълго. Макар, че жените го харесвали, той не бил достатъчно практичен за техния нов свят идвън дома.
Втората световна война ( 1939 – 1945 ) дава силно отражение на модата след нея. Под влияние на армейските униформи панталонът започва да става популярен сред жените.
Недостигът на материали по време на войната
е сериозен и води до т.н. „утилитарен” стил в
облеклото. В някой държави в това число и
Англия се стига до законови мерки в това
отношение – забраняват се всички „излишни”
елементи в облеклото в това число джобове и
плисета с цел икономия на материал.
В първите години след войната цари мизерия и
модата не е приоритет. Висшата мода е достъпна
само за тесен кръг от богати и влиятелни хора.

Мода ....

Мода (на латински: modus - маниер, норма, правило, време, ритъм) означава начин на изразяване според вкуса, маниер на обличане и поведение, характерни за дадена епоха. Модата е израз на стремежа и идеала за красота. Тя е най-вече социално психологично явление и може да служи като средство за поставяне на социални граници. Всичко модно привлича общественото внимание, но то не винаги е по възможностите на хората с нисък социален статут. Общественото мнение също така може да бъде манипулирано и насочвано към различни направления в модата и вкусове. Най-известните световни модни центрове са Париж, Лондон, Милано, Лос Анджелис и Ню Йорк, но градове като Токио и Сидни също печелят популярност.