Модата от началото на XX век

Модата от началото на 20 век
В началото на 20 век електричество, телефона, киното автомобила вече са факт, а полетът на братя Райт през 1903г. отваря пред човечеството нови хоризонти. Жените продължават своята борба за социален статус и са готови да влязат даже в затвора, но да постигнат избирателните си права.
Работническото и профсъюзното движение набират мощ.
Във високите етажи на обещството обаче, периодът преди Първата световна война е време за забавление и сладък живот, показен разкош, разточителни приеми, балове, обеди, занимания с аристократични спортове и хазарт. Париж се превръща в европейската столица на този живот, сполучливо наречен „Бел епок”.
В очите на европейските жени по онова време Париж е олицетворение на модата: там те купуват своите дрехи, ако могат да си ги позволят; там могат да прочетат за последните модни тенденции в журнали като „Харпър`с базар” или „Вог”. Модните къщи на Ворт, сестри Калло, Пакен, Редфърн и Дюсе процъфтяват. Сега те демонстрират своите нови облекла върпу живи манекени в специални салони или пък изпращат тези манекени, облечени по последна мода, като реклама по бляскавите приеми. Любимите модели за „кутюрие” ( творците на висшата мода ) стават актрисите – снимките на изгряващите филмови звезди пълнят списанията, там те са в същите модни облекла, с които се появяват по екраните. Ворт успява да продаде няколко свои модела в Америка, но там модната индустрия едва започва да набера скорост. Идиалът за женска красота през Бел епок зряла матрона с пристегната в корсет с тънка талия, преливащ бяст и мощни бедра. В началото на 20-ти век редица технически отрития са вече факт – електричеството, телефона, киното. С първия полет на братя Райт настъпва и нова ера. Жените продължават своята борба за активно място в обществото и отстояват своите права. Работническото движение набира мощ. До първата световна война Европа е в период на охолен живот свързан с показен разкош и светски мероприятия. Париж се превръща в европейска столица на този живот и емблема на дамската мода. В Париж дамите могат да си купят дрехи по последна мода или да прочетат в модните журнали какви са последните тенденции в модата. Модни салони като тези на Ворт, сестри Калло, Пакен, Редфърн и Дюсе процафтяват. По примера на Чарлс Фредерик Уопт те демонстрират своите нови облекла върху живи модели в специални салони, или ги изпращат като бляскава реклама на модните тенденции по приеми. За целта творците на висшата мода превличат актриси. Модните журнали са пълни с ново изгряващи звезди на киното, които са снимани със същите тоалети с които се явяват на екрана. Вот дори продава няколко свои модела в Америка, но там модната индустрия едва започва да набира скорост. През тези години на сладък и бляскав живот, наричан „бел епок” (от френски - красива епоха ) до 1914 год. идеалът за женска красота се свързва с пристегната в корсет тънка талия, преливащ бюст и мощни бедра.Дамите започват да се стремят, към нещо необичайно за тях – изпъкнал бюст. Това започва да се превръща в идеал за тях за едно с тясната талия и прилепналата пола, подчертаваща бедрата. В този доведен до крайности идеал, S-формата се постига с помощта на корсет, който повдига гърдите и стеснява талията. В следствие на това дамския костюм изпълнен с набори, панделки и волани е невероятно женствен, но и крайно непрактичен и неудобен за носене. Деколтето е високо, почети
до ушите, долния край на полите се влачи по замета върху накъдрена долна фуста наречена „метла” Върху прическите а ла Помпадур се носят живописни капели.
Мъжете запазваттрадиционното сиоблекло. За дневнооблекло се носи редингот и панталон на райе, а при вечерното се запазва черният фрак и панталони с бяла жилетка. По това време в Европа мъжете започват да търсят и американския олекотен вариант на фрака „туксидо-фрак( по името на квартал
на милионери в Тексас )
Започва да се налага и костюм, пак от три части, но включващ в себе си куртка. 1910 година е преломна в развитието на дамското облекло. Философията на Фройд, движението на кубистите начело с Брак иПикасо, музиката на Дебюси, Малер, Стравински и Равел оказват своето влияние. Всичко това е подчертано нагледно с през 1909 с гастроли в Париж на руския балет на Дягилев и
революционния стил в танца и сценичния костюм на Айседора Дънкан. Постановки като „Жар птица” и „Петружка” по музика на Стравински и „Шехерезада” по музика на
имски Корсаков предизвикват истинска сензация в Париж.


Модата след Втората световна война
В първите години след войната, висшата мода, достъпна само за тесен кръг от богати и влиятелни хора, се съсредоточава отново в Париж. И въпреки критикте длитащи от пресата в САЩ и Англия, че парижките маделиери са били колаборатори с с хитлеристите, докато англосксонският свят е воювал, правителствато на Франция субсидира модната индустрия. В края на 40-те години френските творци на облекло започват да правят дрехи въплъщаващи мечтите на дамите за женственост и елегантност и се връщат към онези тенденции, прекъснати пордаи войната през 1939г. В края на това десетилетие светът на висшата модае богат с много таланти. Мнозина известни още преди войната творци все още са в бизнеса, а през 1946-47г. към тях се присъединяват Кристиан Диор и Пиер Белман. Диор, след дългите години на сивота, внася празничност и блясък в давската мода със своята нова колекция Corolle, прекръстена по-късно от американската преса на New look. В нея има завръщане към женствеността: дълга, широка пола с буфан набрана фукта под нея, тънка талия и преливащи рамене. Този негов стил все пак, не просъществувал дълго. Макар, че жените го харесвали, той не бил достатъчно практичен за техния нов свят идвън дома.
Втората световна война ( 1939 – 1945 ) дава силно отражение на модата след нея. Под влияние на армейските униформи панталонът започва да става популярен сред жените.
Недостигът на материали по време на войната
е сериозен и води до т.н. „утилитарен” стил в
облеклото. В някой държави в това число и
Англия се стига до законови мерки в това
отношение – забраняват се всички „излишни”
елементи в облеклото в това число джобове и
плисета с цел икономия на материал.
В първите години след войната цари мизерия и
модата не е приоритет. Висшата мода е достъпна
само за тесен кръг от богати и влиятелни хора.